Той жевееше със нас, беше той един от нас.
Той се хранеше със нас, той се смееше със нас.
Той говореше със нас, той играеше със нас.
Той се радваше със нас, той плачеше със нас.
Беше той с професия злокобна, беше полицай.
За пари мизерни се съсипваше докрай.
Със заплата малка, да работи бе принуден
и на друго място, да живее вечно буден.
Против него вечно хората говорят,
против него всички винаги се борят.
Не разбират че живота си би дал докрай,
не разбират че това е, професията полицай.
За пари мизерни се съсипваше докрай,
докато не се наложи, нали е полицай.
Повикаха го спешно - имаше проблем,
той замина бързо, макар и уморен.
Във скандал намеси се, опита да помогне,
но по-силни бяха, не можа да смогне.
С нож сърцето му пронизаха и стоп,
на земята падна и приключи тоз живот.
Погребение достойно му направиха веднага,
но на децата и жена му това никак не помага.
Обещаха да помогнат, предложиха пари,
но болката голяма, кой ще заличи.
Че герой е няма спор, всички го признават,
но на близките те мъката не могат да познават.
За пари мизерни се съсипваше докрай.
Беше той с професия злокобна, беше полицай.
